Нова страница,нов живот

Това,което ще напиша.. би трябвало да го споделя с приятел или близък човек,но не останаха хора,които да изслушат проблемите ми и да споделят болките ми..Аз събирах и търпях..слушах и съветвах,плаках и утешавах..Брой незнам на хората,които са излели душите си пред мен..Живях с техните болки,а забравях моите.. Помагах за техните връзки,погубвах моите,създадох много имиджа.. а започнах да губя своя… Изстрелях почти непознати нагоре в йерархията,а самата аз слязох стъпало надолу..Изучих неуките,уважих бездарните…но уважение към мен не видях.Спасих десетки..но сега незная как да спася себе си.
Израствайки видях много неща.. Минах през много препядствия.. Много несполуки имах и много трески се забиха в краката ми по пътя..Спъваха ме дървета и камъни,падах и ставах,връщах се хиляди пъти,но не се отказах.Спирах,почивах и продължавах напред,споделяйки всичко,което съм видяла по пътя си..и сочейки на тръгващите след мен правилната посока.Зная,че не съм еднинствената,която се е чувствала така.Днес,ден незнам кой от недългия ми земен път на младото тяло..душата ми блуждае.Натрупала опит от неща,които не е нормално да е изтърпяла на тези години.Много хора се поучиха от грешките ми,много хора чуха съветите ми,но в последствие забравиха от кого са ги получили.Забравиха съществуването ми,легнаха на чуждата мъдрост… неосъзнавайки,че не знаят и полувината от нея,и че казаното преди се изчерпва след време.Идва момент,в който отново им трябва помощ и приятелско рамо.Но него го няма.
С риск да звуча самохвално,егоистично…вярвам в правотата си.Капка по капка събирах проблемите на познатите си,и давах всичко възмножно от себе си,за да се разрешат.Загърбвах собствени чувства,за да угодя на чужди.Премълчавах болката,стисках зъби и с усилие празнувах с щастливите.Сърцето беше отворено за всеки,който търси утеха и разбиране,за всеки,който има нужда от помощ и изслушване.Нямаше кой да изслуша мен.И да разбира се,че и аз имам нужда понякога от истинско приятелско рамо..Но,за да се облегна,първо трябваше да си платя..Да засвидетелствам,и да купя една предгръдка.
Търпението е най-силната ми страна.Но то понякога се изчерпва…Наивна съм,да,признавам си.Най-голямата грешка в мен е това,че безрезервно вярвам в изконната доброта на човека.Винаги виждам светлото,слагам на заден план пороците.. и явно това днес ме съсипва.Боли,когато се огледаш и не видиш друго освен празнота.Раздал си всичко,и чувството че си се превърнал в кошче за душевните отпадъци на другите,те сломява още повече.И идва онова толкова познато,и толкова плашещо чувство,а именно - самотата.Винаги съм се плашела от нея..страхът от това да нямаш онова бленувано рамо.Когато си слаб,дори да нямаш нищо друго,освен един човек до себе си,ето тогава си най-богатия.Да поплачеш,да споделиш.. А не като мен да преглътваш и натрупваш в себе си всяка тъга,справяйки се сам с трудностите,знаейки че не мога да разчитам на друг.А как мечтая да има някого,на когото мога да се обадя по всяко време дори само за да чуя гласа му.Да знам,че има някого зад гърба ми и че ме подкрепя.Така ,както подкрепих доста хора.. но не успях явно да заслужа тяхната подкрепа.Когато имаш житейски опит,като моя,понякога се случва така,че сам не можеш да се довриш на друг.Идва един момент,в който всички предателства ти алармират за следващо…Тук е инстинктът за самосъхраняване..Който подсъзнателно те кара да се затвориш в черупката си и да не показваш носа си навън.Въпреки че ми се случва точно това,сега осъзнавам че има една вратичка в моята черупка,която допусна много хора..и днес те разрушават покъщнината ми.Никога не съм очаквала да ми се връща това,което съм дала.Единственото нещо,което очаквах и което исках беше, и е уважение.Дори най-големите врагове се уважват.А аз постепенно осъзнавам,че дори най-близките ми хора,тези които допуснах най-близо до себе си и с които споделих целия си опит,не ме уважават.Редица деиствия,хиляди думи и погледи,които ме нараняват до такава степен,която ме кара да избирам така страшната и омразна самота,пред контакта си с тях.Не зная дали те самите осъзнават как бавно ме убиват и стъпкват.. Или пък го правят нарочно.Незнам.
Странното е,че при толкова неща през които съм минала,които съм преодоляла и са ме направили дори по-силна,неща,които попринцип или сломяват или убиват…или довеждат до деградация на душата,не са ме засегнали.А едни хора,недорасли да разберат смисъла на казаното и да оценят това,което получават даром..ме нараняват повече.Имало е дни в които си мисля,че би било добре някога да ме бяха убили наркотиците,отколкото да преживявам днес това потъпкване на моралните ми ценности и привързаността ми. Замисляйки се,как да продължа..притъпявам болката и се изправям.. единствения начин,който сега виждам е да спра да прощавам.Вярвам в втория шанс, и смятам че всеки един добър или лош,го заслужава,но не смятам че в живота има 3-4 втори шанса,такива каквито аз давам.Докато прощавам още и още,ножа ще продължава да бъде забит в гърдите ми,да се върти и забива все по-навътре,докато накрая не пробие сърцето.А тогава незнам дали ще има спасение.
Да,може би аз самата имам нужда от един втори шанс.Да затрия всичко,което ми е причинено.Оставяйки го зад себе си като част от житейския опит.Трябва ми една крачка напред на чисто.С нова обастановка,с нови хора.. и с ново желание за живот.Защото съм на път да го изгубя,защото ако остана тук,ще продължа да задълбавам и ще стигна до това което ме ужасява и плаши- до пълната самота.
Смятам,че не само аз, а и много други лутащи се и търсещи доброто начало,заслужават да имат шанс за една нова,бяла страница.И пожелавам на всеки,които има нужда от нея,да намери силата и начина да я обърне,и да намери своя път.Надявам се не съм ви отегчила,а съм ви накарала да се замислите за следващия ход на шахматната дъска на живота си.А за себе си се надявам,да успея да възстановя търпението и да утроя волята си за нов ход напред.
МИР.

Пентагонът разработва “кибер-оръжие”

Секретният проект е под кодовото наименование “Манхатън”

Президентът и Конгресът на САЩ са разпоредили Пентагонът да разработи нови методи за водене на настъпателни и отбранителни операции в информационните мрежи.

Секретният проект е под кодовото наименование “Манхатън” (Manhattan Project), по аналогия с едноименния проект за създаване на американската атомна бомба, уточнява електронното издание Strategy Page.

Наблюдението на разработката на новото “кибернетично оръжие” е възложено на Управлението за перспективно планиране на отбранителни научно-изследователски работи на САЩ (DARPA), което влиза в структурата на Пентагона.
За последен път подобен по мащаб проект DARPA получи през 50-те години, когато американците спешно трябваше да “догонят” съветската космическа програма, отбелязва изданието.

В рамките на новия проект “Манхатън” се планира създаването на затворена компютърна мрежа, която по своите характеристики ще прилича на интернет.
Експерименталната “глобална мрежа” ще стане площадка за разработване и тестване на различни програми, сред които и такива за проверка на системите за сигурност, проникване в затворени компютърни мрежи, незаконно изтегляне на информация и др.

Първият етап на проекта предвижда оценяване на ситуацията в областта на защита на информационните мрежи в момента, както и определяне на основните насоки в по-нататъшната работа на експертите.
Сред това ще започне финансирането на разработването на кибер-оръжието.
Другите детайли на проекта остават засекретени.

Припомняме, през септември 2007 година американското военно министерство създаде ново кибер-командване на военновъздушните сили. Негова основна задача е защита на комуникационните системи на американската армия.

Човешка кожа от наноматерия

От списание HiComm

Текст: Даниела Крантева.

Човешкото тяло е един от най-съвършените механизми, които съществуват в нашия свят. Затова и мнозина са тези, които правят опити да “копират” някои от неговите “съставни части” или да ги изработят от други материали. Човешката кожа е едно от най-големите предизвикателства за учените, които се опитват да направят нейно изкуствено подобие, максимално приличащо на оригинала. През последните години тези опити стават все по-сполучливи. Доказателство е проектът FILMskin, който разработват американски учени.

FILMskin
Новият вид изкуствена кожа, която се разработва по проекта FILMskin, е направена от тънък пласт полимери и въглеродни нанотръби. В основата на тази разработка стоят научният изследовател Джон Симпсън и неговият колега Илия Иванов. FILMskin всъщност е абревиатура от Flexible - гъвкава, Integrated - цялостна, Lightweight - лека, Multifunctional – мултифункционална, и skin - кожа. Освен тях по проекта също работели изследователи от Националния институт по авиокосмонавтика в НАСА. В центъра на новата разработка е идеята на изкуствената кожа да се осигурят усещания за топло, студено и натиск. По този начин ще се даде един нов живот за пациенти, при които се налага имплантирането на изкуствена кожа. Нова ера ще настъпи и при роботите и роботизираните протези, защото с помощта на тази кожа и чрез напредналите компютърни технологии изкуствените ръце и крака вече ще могат да бъдат напълно като истински. Как обаче ще бъде постигната чувствителността на изкуствената кожа?

Нанотръби и усещане
Изследователите използвали като основа в своя проект нанотръбичките, защото материалът, направен от тях, има редица предимства. Той може да притежава едновременно сензори за температура и налягане, да бъде своеобразен гъвкав електрически проводник или свръзка, или да се използва като част от полимерен материал с характеристики, подобни на човешката кожа. Освен тези предимства, според двамата учени въглеродът в нанотръбите е биосъвместим. Това означава, че имунната система на тялото няма да го определя като чужд обект и да го отхвърля. В близкото бъдеще това ще помогне да се създадат сензорни връзки към нервната система на човека. Така ще се осигури обратна връзка на информацията от и до мозъка.

Водонепромокаемо покритие
В момента екипът изследователи, работещи по проекта FILMskin, са съсредоточили своите усилия върху създаването на покритие, което е водонепромокаемо и може да усеща промените в температурата и налягането. Водоустойчивият горен пласт на това покритие ще бъде направен от специално проектиран наноструктурен материал. Той започва с тънки като песъчинки частици, всяка една от които е устроена така, че да усилва ефекта от напрежението, упражнено върху повърхността. А това, естествено, отблъсква водата. Тези миниатюрни частици ще могат да бъдат напръскани като пудра върху полимерите и после да играят ролята на своеобразна връзка между покритието и горещия въздух навън. Специалното покритие ще запазва водата и влагата при потенето, но няма да позволява те да попаднат в шевовете и връзките. Наличието на влага там би могло да попречи на нормалната работа на електроните.

Изследователите са категорични, че с разработването на тази въглеродна нанотехнология може не само да се достигне близо до истинските характеристики на кожата, но е възможно те дори да бъдат надхвърлени.

Източна Европа и „новата” Силиконова долина!За самочувствието, успехите и предизвикателството на нашия ИТ сектор

Текст: Делян Донев, сп. HiComm

Силиконова долина е станала нарицателно в ИТ средите, название, с което се описва стремителния технологичния прогрес на нация или регион в сферата на компютърните технологии. Няма да ви разказвам историята за Силиконовата долина, всички сте чели достатъчно, предполагам ако не друго, поне сте гледали и филмите посветени на нея, това, върху което искам да ви обърна внимание е нещо съвсем различно. Силиконовата долина се движи постоянно. Подскача си, един вид. Всеки анализатор бърза, под една или друга форма, да идентифицира нова зона на бурен ИТ растеж. След Калифорния, „Силиконовата Долина” се премести в Тайван, после Индия, Индонезия и Малайзия и ето, че колкото и да е странно (всъщност по-скоро логично и очаквано) ето, че се озова и тук, в Източна Европа и икономиките на бившите страни от СССР. На конференция, организирана от ООН и проведена в Ню Йорк под надслов „ООН посреща Web 2.0” за пореден път пролича самочувствието на източноевропейските страни, които този път с нескрита гордост отчетоха постиженията си в областта на ИТ сферата, солидния принос на ИТ технологиите към националния бюджет и не на последно място развитието на инвестициите от солидни външни ИТ компании в лицето на IBM, Dell, SAP.

Така например Беларус се сочи като „Силиконовата долина” на несъществуващия вече Съветски съюз, където, според последни статистики, е концентрирано повече от 50% от производството на компютри и компютърни компоненти спрямо сбора на всички бивши републики. Думи на Сергей Рачков, шеф на постоянната мисия на Беларус в ООН. Според него, ИТ секторът е един от най-успешните и бързо развиващи се сектори в икономиката на страната. Аналогично стоят нещата и в други страни от региона, като Унгария например. Маджарите също са особено доволни от себе си, като не без излишна скромност споменават за солидните инвестиции на големите ИТ корпорации, от ранга на IBM и Cisco примерно.

Особено щастливи са и хърватите. Въпреки че страната все още не е член на ЕС, тя има доста стабилна икономика, качествен жизнен стандарт и доста добри доходи (които за жалост превишават двойно средния доход, тук в България). Тази мъничка страна с над 250 острова и огромна крайбрежна ивица, вече разполага с над 15 000 ИТ специалисти в 1 300 ИТ фирми!

В България цифрите също са много обнадеждаващи, растежът е стабилен (повече от 15% на година, а общият растеж е почти двоен през последните 3 години), като страната ни е в челната десетка по брой квалифицирани ИТ кадри спрямо общото население и един от най-големите офшоринг „пристани” на солидни корпорации като Microsoft (с повече от 300 служителя), SAP, Cisco и др.

С какво Източна Европа привлича толкова много. Да, всички знаем, това е ниската себестойност на труда, евтиното изграждане на инфраструктура, държавните облекчения. Но отдавна мина времето, в което страните от Източна Европа (включително и България) програмирахме на Запада срещу стотинки (или по скоро евроценти).
Първо, след първите няколко години, голяма част от програмистите и високообразованите ИТ кадри използваха момента и просто напуснаха страната и потърсиха по-високо заплащане в Западна Европа и САЩ. Създадени връзки, доказани качества, умения са основния трамплин, който даде шанс на амбициозни личности да се издигнат в директно в централната йерархия на големите компании.

Отварянето на границите и приемането на България (а също така и на останалите източноевропейски страни) в ЕС изигра ролята на освобождаващ клапан и втора вълна квалифициран човешки ресурс пое да търси по-добро бъдеще и заплащане в страни като Германия, Франция, Испания.

Всичко това постави на изпитание местните инвестиции и новосъздадените офшорни компании, чийто просперитет е изграден именно върху по-ниските разходи за заплащане на труда. Съответно фирмите взеха нужните контра мерки, за да задържат специалистите тук, в Източна Европа вместо да ги обучат и „изпуснат” на Запад. От една страна заплащането се повиши осезаемо (с оптимална работна заплата за опитен програмист в рамките на 1000-1500 евро), въведоха се системи за поощрения, купони за храна, точки за покупка на артикули от вериги магазини, както и множество бонуси във вид на безплатни телефони, служебен транспорт, тиймбилдинги, семинари, банкети и предметни награди.

Това в крайна сметка доведе до достигане на една, ако мога да я нарека златна среда, в която Източна Европа си остава все така атрактивна и изгодна за външни инвеститори, притежава стабилен растеж и в същото време гарантира повече от приличен жизнен стандарт на своите ИТ кадри и достойно заплащане, без да ги принуждава да търсят реализация навън.

Но в крайна сметка, трудът тук си остава двойно и тройно по-ниско платен. Както посочва за пример унгарският представител на семинара в Ню Йорк, ИТ специалист който в Унгария получава 55 000 долара, в Германия ще трябва да взима около 130 000. Което, казано честно, може само да ни радва. Наистина. Имаме интерес. В момента, в който почнем да взимаме „заплатите на германците”, (за което така мечтаем), вече няма да сме интересни. И същите тези компании, които са ни облагодетелствали, ще обърнат поглед някъде другаде, където ще създадат поредната „Силиконова долина”. Социалният строй и управлението не са пречка, когато става въпрос за пари. За Китай знаете. Втори пример вече е Виетнам, където по последни данни икономическият бум е много висок, страната се развива много бързо и е определена като новият „азиатски тигър”. Всъщност, българското правителство обяви, че ще импортира работна ръка оттам. Ама че ирония на съдбата, не мислите ли?..